Защо САЩ и Руанда се скараха заради дрехи втора употреба
Позицията на президента на Съединени американски щати за световната търговия " Америка преди всичко " засегна Руанда, чрез налагането на мита върху износа на облекла от дребната източноафриканска страна. Спорът се върти към един малко прочут импорт - на облекла втора ръка, и твърдата воля на Руанда да не се отхвърля от битката.
Кога стартира разногласието?
През март тази година Съединени американски щати дадоха на Руанда 60-дневно предупреждение, че ще анулират правото на страната, която няма изход на море, да им продава облекла без мита - статус, на който тя се радва в сходство със Закона за напредък и благоприятни условия на Африка (Africa Growth and Opportunity Act - AGOA).
AGOA е знаков американски търговски закон, предопределен за увеличение на търговията и вложенията в съответните африкански страни, като им обезпечава безмитен достъп за 6500 изнасяни артикули.
" Решимостта на президента акцентира неговия ангажимент да ползва нашите търговски закони и да подсигурява справедливостта на комерсиалните ни връзки ", съобщи тогава американският заместник-представител по търговията Си Джей Махоуни.
Тези 60 дни в този момент изтекоха.
Защо Руанда забрани вноса на облекла втора ръка?
Идеята е да бъде предпазена зараждащата се текстилна индустрия.
Много африкански страни в миналото са се отличавали с жизненспособен текстилен бранш. Десетилетията на неприятно ръководство, неустойчивост и повишена световна конкуренция обаче взеха своя дан.
Това може да се види в Гана, където проучване откри, че пазарната либерализация през 80-те години на 20-и век е довела до внезапно понижаване на работните места в текстилната индустрия - от 25 000 души през 1977 година до едвам 5000 през 2000 година.
Кения е имала половин милион текстилни служащи преди две десетилетия. Днес броят им се мери в десетки хиляди.
Дрехите втора ръка са един фактор за съвсем цялостния колапс на текстилната индустрия в Африка южно от Сахара. Западните облекла всеобщо произвеждане са толкоз евтини, че локалните заводи и самонаети шивачи са неконкурентоспособни.
Според проучване на USAID, Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване, на Източноафриканската общественост (ИАО) през 2015 година се е падал дял от близо 13% от световния импорт на облекла втора ръка, оценен на 274 милиона $.
Около 67% от популацията на Източна Африка са си купили най-малко една дреха втора ръка, е открило изследването.
Правителствата на източноафриканските страни твърдяха, че вътрешното търсене на облекла локално произвеждане е задушавано от евтиния импорт втора употреба.
И по този начин, през 2015 година страните от ИАО оповестиха, че ще забранят облеклата втора ръка от 2019 година.
В случая с Руанда държавното управление разгласи, че носенето на такива облекла е оскърбление за народа на страната.
Руанда увеличи през 2016 година митата върху вноса на облекла втора ръка от 0,20 до 2,50 $ за кг. Крайната цел е този импорт последователно да изчезне.
Правителството се надява, че този ход ще помогне на локалната текстилна индустрия и ще сътвори над 25 000 работни места.
Защо това обезпокои Съединени американски щати?
Всичко стартира, когато комерсиална организация в Съединени американски щати подаде тъжба в офиса на американския търговски представител.
Сдружението, наречено Асоциация на вторичните материали и и рециклиран текстил (Secondary Materials and Recycled Textiles Association - SMRTA), съобщи, че решението на ИАО от 2016 година за последователно прекъсване на вноса на облекла втора ръка ще аргументи " обилни стопански усложнения " на съответния американски бранш.
То е пресметнало, че възбраната на облекла втора ръка от страна на ИАО може да коства загубата на 40 000 работни места в Съединени американски щати и на 124 милиона $ пропуснат експорт.
Тези числа провокираха известно неодобрение. Според организация Ройтерс SMRTA не е направила обществено притежание кои свои членове е присъединила в проучването, с аргумента, че то съдържа поверителна частна информация.
" ИАО оспори огромна част от употребяваната от SMRTA статистика ", сподели пред Би Би Си Грант Т. Харис, основен консултант на някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама по африканските въпроси.
До март 2017 година американският търговски представител бе заплашил да извади от AGOA четири източноафрикански страни - Кения, Уганда, Танзания и Руанда.
Защо Кения, Уганда и Танзания дадоха на заден ход?
Заплахите се оказаха задоволителни, с цел да разубедят тези страни.
В средата на предходната година Кения съобщи, че ще съблюдава AGOA и се отхвърли от препоръчаната възбрана на облеклата втора ръка.
Ползите на Кения от AGOA са доста по-големи, в сравнение с за Руанда: нейният експорт за Съединени американски щати през 2017 година е възлизал на близо 600 милиона $, против единствено 43 милиона $ за Руанда.
Американският търговски представител изясни в прессъобщение за какво Танзания и Уганда са капитулирали: " Президентът (на САЩ) не анулира изгодите за Танзания и Уганда, тъй като всяка от тях предприе стъпки за унищожаване на възпиращите мита върху вноса на носени облекла и обувки и пое ангажимент да не постанова последователно възбрана на тези артикули. "
Честно ли е това, което вършат Съединени американски щати?
И да, и не. Съединени американски щати имат цялостното право в сходство с AGOA да изискват от страните да отстраняват търговски бариери, което е и оповестената цел на закона.
" Това обаче не прави решението вярно ", съобщи Харис. " По-общата цел на AGOA e да употребява търговията за поддръжка на развиването, за стопански напредък ", се аргументира той.
Харис добави, че Съединени американски щати обезпечават безмитен достъп до пазара си на доста други страни, които са издигнали бариери за американски експорт, в това число Индия и Бразилия. " Ако Съединени американски щати желаят да заемат кардинална позиция и да подхващат дейности против всяка страна, която блокира тяхна стока, това ще е по-смислено. "
" Възприемането на този съответен метод към Руанда, която работи за превръщането си в страна със междинни приходи, не е съвместима с по-общите цели на AGOA, макар че дава отговор на буквата на закона ", заключи Харис.
Според него най-правилният път е бил администрацията на Тръмп да договаря с Руанда без да употребява AGOA " като сопа ".
Как ще се отрази това на Руанда?
Въпреки че Съединени американски щати не са най-големият пазар за руандийския експорт, този ход може да навреди на страната, съобщи пред Би Би Си Флори Лайзър, някогашен американски помощник-търговски представител за Африка.
"
Посетих индустриална мощ там... 150 дами шиеха чанти за Kate Spade, особено с цел да влязат на американския пазар посредством AGOA ", описа тя.
Тези работни места може да са изложени на риск и е допустимо митата да уплашат вложителите, искащи да се възползват от AGOA, допусна Лайзър.
Президентът на Руанда Пол Кагаме наподобява податлив да пожертва икономическия напредък. " Това е изборът, който би трябвало съгласно нас да създадем. Що се отнася до мен, изборът е елементарен, макар че може да има последствия за нас ", сподели той през 2017 година.
" Руанда и други страни в района, които са част от AGOA, би трябвало да вършат други неща - ние би трябвало да растем и да сътворяваме наши промишлености. "
Истинският печеливш в този спор ще бъде Китай, настояват специалисти. Китайският експорт на евтина конфекция за Източна Африка възлиза на 1,2 милиарда $, съгласно проучването на USAID.
Тази сума надалеч надвишава цената на вноса на облекла втора ръка, които в този момент са купувани от най-бедните 40% от популацията на Източна Африка.
" Това просто ще отвори по-голямо пазарно пространство (за Китай) и ще направи (страните от региона) по-зависими (от него) ", предизвести Харис. Той предвижда, че " хората, които си купуват облекла (втора употреба), нямат средствата да си купят облекло локално произвеждане, тъй че те ще се насочат към евтината конфекция от Китай. "
Какво мислят руандийците за това?
Някои руандийци не се вълнуват от твърдата политика на държавното управление си.
Над 22 000 души са били заети в бранша с облеклата втора ръка в Руанда през 2016 година и той е възлизал на 17 милиона $. Тази екосистема изпитва усложнения след възбраната, наложена от президента Кагаме.
Мариам, която купува облекла в столицата Кигали, сподели пред Би Би Си, че на пазара за облекла през днешния ден може да бъдат открити единствено " китайски облекла и те са доста скъпи ".
" Разбирам, че Руанда има потребност да развива своя лична индустрия, поддържам акцията " Произведено в Руанда ", само че тези промишлености към момента ги няма. Справедливо би било, в случай че държавното управление позволи облеклата втора ръка поради бедните ", сподели тя.
Търговецът на облекла втора ръка Рулинда Елмас съобщи, че не е срещу проекта за насърчаване на локални промишлености. Той обаче означи, че " към този момент те са малко, съвсем не съществуват ".
Според него би било заслужено да разрешат конкуренцията на облеклата втора ръка, тъй като " на хората би трябвало да бъде разрешено да имат избор ".
" А за американските наказания мисля, че това е огромен проблем, щръкнал над страната. Всички ще страдат ", предизвести той.
/БТА/
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
Кога стартира разногласието?
През март тази година Съединени американски щати дадоха на Руанда 60-дневно предупреждение, че ще анулират правото на страната, която няма изход на море, да им продава облекла без мита - статус, на който тя се радва в сходство със Закона за напредък и благоприятни условия на Африка (Africa Growth and Opportunity Act - AGOA).
AGOA е знаков американски търговски закон, предопределен за увеличение на търговията и вложенията в съответните африкански страни, като им обезпечава безмитен достъп за 6500 изнасяни артикули.
" Решимостта на президента акцентира неговия ангажимент да ползва нашите търговски закони и да подсигурява справедливостта на комерсиалните ни връзки ", съобщи тогава американският заместник-представител по търговията Си Джей Махоуни.
Тези 60 дни в този момент изтекоха.
Защо Руанда забрани вноса на облекла втора ръка?
Идеята е да бъде предпазена зараждащата се текстилна индустрия.
Много африкански страни в миналото са се отличавали с жизненспособен текстилен бранш. Десетилетията на неприятно ръководство, неустойчивост и повишена световна конкуренция обаче взеха своя дан.
Това може да се види в Гана, където проучване откри, че пазарната либерализация през 80-те години на 20-и век е довела до внезапно понижаване на работните места в текстилната индустрия - от 25 000 души през 1977 година до едвам 5000 през 2000 година.
Кения е имала половин милион текстилни служащи преди две десетилетия. Днес броят им се мери в десетки хиляди.
Дрехите втора ръка са един фактор за съвсем цялостния колапс на текстилната индустрия в Африка южно от Сахара. Западните облекла всеобщо произвеждане са толкоз евтини, че локалните заводи и самонаети шивачи са неконкурентоспособни.
Според проучване на USAID, Агенцията на Съединени американски щати за интернационално развиване, на Източноафриканската общественост (ИАО) през 2015 година се е падал дял от близо 13% от световния импорт на облекла втора ръка, оценен на 274 милиона $.
Около 67% от популацията на Източна Африка са си купили най-малко една дреха втора ръка, е открило изследването.
Правителствата на източноафриканските страни твърдяха, че вътрешното търсене на облекла локално произвеждане е задушавано от евтиния импорт втора употреба.
И по този начин, през 2015 година страните от ИАО оповестиха, че ще забранят облеклата втора ръка от 2019 година.
В случая с Руанда държавното управление разгласи, че носенето на такива облекла е оскърбление за народа на страната.
Руанда увеличи през 2016 година митата върху вноса на облекла втора ръка от 0,20 до 2,50 $ за кг. Крайната цел е този импорт последователно да изчезне.
Правителството се надява, че този ход ще помогне на локалната текстилна индустрия и ще сътвори над 25 000 работни места.
Защо това обезпокои Съединени американски щати?
Всичко стартира, когато комерсиална организация в Съединени американски щати подаде тъжба в офиса на американския търговски представител.
Сдружението, наречено Асоциация на вторичните материали и и рециклиран текстил (Secondary Materials and Recycled Textiles Association - SMRTA), съобщи, че решението на ИАО от 2016 година за последователно прекъсване на вноса на облекла втора ръка ще аргументи " обилни стопански усложнения " на съответния американски бранш.
То е пресметнало, че възбраната на облекла втора ръка от страна на ИАО може да коства загубата на 40 000 работни места в Съединени американски щати и на 124 милиона $ пропуснат експорт.
Тези числа провокираха известно неодобрение. Според организация Ройтерс SMRTA не е направила обществено притежание кои свои членове е присъединила в проучването, с аргумента, че то съдържа поверителна частна информация.
" ИАО оспори огромна част от употребяваната от SMRTA статистика ", сподели пред Би Би Си Грант Т. Харис, основен консултант на някогашния президент на Съединени американски щати Барак Обама по африканските въпроси.
До март 2017 година американският търговски представител бе заплашил да извади от AGOA четири източноафрикански страни - Кения, Уганда, Танзания и Руанда.
Защо Кения, Уганда и Танзания дадоха на заден ход?
Заплахите се оказаха задоволителни, с цел да разубедят тези страни.
В средата на предходната година Кения съобщи, че ще съблюдава AGOA и се отхвърли от препоръчаната възбрана на облеклата втора ръка.
Ползите на Кения от AGOA са доста по-големи, в сравнение с за Руанда: нейният експорт за Съединени американски щати през 2017 година е възлизал на близо 600 милиона $, против единствено 43 милиона $ за Руанда.
Американският търговски представител изясни в прессъобщение за какво Танзания и Уганда са капитулирали: " Президентът (на САЩ) не анулира изгодите за Танзания и Уганда, тъй като всяка от тях предприе стъпки за унищожаване на възпиращите мита върху вноса на носени облекла и обувки и пое ангажимент да не постанова последователно възбрана на тези артикули. "
Честно ли е това, което вършат Съединени американски щати?
И да, и не. Съединени американски щати имат цялостното право в сходство с AGOA да изискват от страните да отстраняват търговски бариери, което е и оповестената цел на закона.
" Това обаче не прави решението вярно ", съобщи Харис. " По-общата цел на AGOA e да употребява търговията за поддръжка на развиването, за стопански напредък ", се аргументира той.
Харис добави, че Съединени американски щати обезпечават безмитен достъп до пазара си на доста други страни, които са издигнали бариери за американски експорт, в това число Индия и Бразилия. " Ако Съединени американски щати желаят да заемат кардинална позиция и да подхващат дейности против всяка страна, която блокира тяхна стока, това ще е по-смислено. "
" Възприемането на този съответен метод към Руанда, която работи за превръщането си в страна със междинни приходи, не е съвместима с по-общите цели на AGOA, макар че дава отговор на буквата на закона ", заключи Харис.
Според него най-правилният път е бил администрацията на Тръмп да договаря с Руанда без да употребява AGOA " като сопа ".
Как ще се отрази това на Руанда?
Въпреки че Съединени американски щати не са най-големият пазар за руандийския експорт, този ход може да навреди на страната, съобщи пред Би Би Си Флори Лайзър, някогашен американски помощник-търговски представител за Африка.
"
Посетих индустриална мощ там... 150 дами шиеха чанти за Kate Spade, особено с цел да влязат на американския пазар посредством AGOA ", описа тя.
Тези работни места може да са изложени на риск и е допустимо митата да уплашат вложителите, искащи да се възползват от AGOA, допусна Лайзър.
Президентът на Руанда Пол Кагаме наподобява податлив да пожертва икономическия напредък. " Това е изборът, който би трябвало съгласно нас да създадем. Що се отнася до мен, изборът е елементарен, макар че може да има последствия за нас ", сподели той през 2017 година.
" Руанда и други страни в района, които са част от AGOA, би трябвало да вършат други неща - ние би трябвало да растем и да сътворяваме наши промишлености. "
Истинският печеливш в този спор ще бъде Китай, настояват специалисти. Китайският експорт на евтина конфекция за Източна Африка възлиза на 1,2 милиарда $, съгласно проучването на USAID.
Тази сума надалеч надвишава цената на вноса на облекла втора ръка, които в този момент са купувани от най-бедните 40% от популацията на Източна Африка.
" Това просто ще отвори по-голямо пазарно пространство (за Китай) и ще направи (страните от региона) по-зависими (от него) ", предизвести Харис. Той предвижда, че " хората, които си купуват облекла (втора употреба), нямат средствата да си купят облекло локално произвеждане, тъй че те ще се насочат към евтината конфекция от Китай. "
Какво мислят руандийците за това?
Някои руандийци не се вълнуват от твърдата политика на държавното управление си.
Над 22 000 души са били заети в бранша с облеклата втора ръка в Руанда през 2016 година и той е възлизал на 17 милиона $. Тази екосистема изпитва усложнения след възбраната, наложена от президента Кагаме.
Мариам, която купува облекла в столицата Кигали, сподели пред Би Би Си, че на пазара за облекла през днешния ден може да бъдат открити единствено " китайски облекла и те са доста скъпи ".
" Разбирам, че Руанда има потребност да развива своя лична индустрия, поддържам акцията " Произведено в Руанда ", само че тези промишлености към момента ги няма. Справедливо би било, в случай че държавното управление позволи облеклата втора ръка поради бедните ", сподели тя.
Търговецът на облекла втора ръка Рулинда Елмас съобщи, че не е срещу проекта за насърчаване на локални промишлености. Той обаче означи, че " към този момент те са малко, съвсем не съществуват ".
Според него би било заслужено да разрешат конкуренцията на облеклата втора ръка, тъй като " на хората би трябвало да бъде разрешено да имат избор ".
" А за американските наказания мисля, че това е огромен проблем, щръкнал над страната. Всички ще страдат ", предизвести той.
/БТА/
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ